DW-World.de
Deutsche Welle

В Германия този процент е най-нисък - 10%. В България липсва подобна статистика. Именно това е проблемът, че никой не взема насериозно темата и това не води до промяна на действителността, каза за Дойче Веле председателят на Асоциацията за закрила на пациента Пламен Таушанов. Йорданка Йорданова разговаря с него за проблема с лекарските грешки и правата на пациентите в България.

Колкото и здравословно да живее човек, случва се да се разболее. Тогава придобива статут на пациент с всички произтичащи от това права и задължения. И докато със задълженията всички вече сме наясно, то по отношение на правата нещата изглеждат другояче, казва председателят на Асоциацията за закрила на пациентите Пламен Таушанов.

"Първо у нас има колко права от тези 14, за които говорим. Има едно-две и те са предимно свързани с информираното съгласие и то в непълен обем като права. Защото информираното съгласие, което се реализира в този вид, не помага особено нито за предваретилната информация на пациента, нито за предварителния избор, който да направи, нито за решението, което да вземе. Нито за това какво му гарантира здравната каса, какво той трябва да доплаща, ако иска да подобри сигурността в обслужването. Ако доплати, дали това наистина ще подобри сигурността или просто някой взема някакви пари за неизвестно какво."

Записаните в Европейската харта за правата на пациентите фундаментални права са 14.

Въпреки че България е подписала Европейската харта, в страната се познават и посочват само правото на информираност, на достъп до медицински грижи и правото на съгласие за предложено лечение. Тези права на пациентите са споменати в закона за здравето и в закона за здравното осигуряване. Първият проектозакон, изготвен с участието на пациентски организации, отлежава в парламента от 2002 година, казва председателят на Асоциацията за закрила на пациента Пламен Таушанов.

"Няма закон за правата на пациента, в който ясно да се регламентира какви са тези права. Дали ще бъдат 14 основни права, които биха могли да бъдат нарушени или които са в Европа вече."

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  

Едно от основните права на пациента според Европейската харта е това на компетентна здравна помощ. Лекарските грешки обаче са факт. Липсата на правни норми затруднавя  процеса за доказване на лекарските грешки в България.

"Лекарска грешка трудно би могла да се докаже,

въпреки че имаме случаи, когато успяваме да докажем това чрез експертиза. Проблемът е, че няма достатъчно медицински стандарти."

Наред с пропуските в законодателството според Пламен Таушанов съществува и още един проблем.

"Дознателите са доста ниско квалифицирани юридически лица. Освен това тук се изискват специални знания в областта на здравеопазването. За да може този дознател да зададе въпроси на експертизата. И когато той не пита: Вие извършихте ли грешка или свършихте ли всичко правилно, какъв отговор очаквате да получи. Дори нещо повече. Дори някой лекар, ей така да каже: да, аз извърших грешка, т.е. направи самопризнание, че е извършил престъпление дори,

само въз основа на самопризнание не може да бъде осъден."

В други страни-членки на Европейския съюз като Италия например има наблюдаващи прокурори, които се занимават с лекарските грешки. Пламен Таушанов е на мнение, че и в България трябва да има отделна прокуратура за лекарските грешки.

"Ако няма такъв наблюдаващ орган, считайте, че скоро няма да се реши никой въпрос. Още повече, че за един друг контролен орган като Здравната каса напр. няма предаден случай за лекарска грешка на съд. Нито един. Не знам дали има такъв, предаден на Министерството на здравеопазването. Не говоря за някакъв подкуп от 500 лева. Говорим за лекарска грешка. Някой да е предаден в резултат на извършена проверка."

През този месец би трябвало да бъде изготвен нов закон за пациента. Пламен Таушанов обаче не очаква той да реши много от проблемите относно правата на пациентите.

"Само две сили има във всяка демократично развиваща се държава, които могат да променят нещата. Това са неправителствените организации и медиите. Никой друг няма желание да  ги промени, защото той е дошъл не за да ги променя. А за какво? Да имитира промяна."